Ирландското “не” на Лисабонския договор предизвиква дълбока вътрешна криза в Европейския съюз и по тази причина хвърля в пълна неизвестност неговото бъдещо разширяване, отбелязват днес наблюдатели в Брюксел.

Докато документът не е в сила, не може да има никакво присъединяване на нови страни към Европейския съюз, може би с изключение на Хърватия, заявява председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг в интервю, което ще бъде публикувано утре в германското издание “Билд ам Зонтаг”.

Неговото мнение бе разпространено днес в Брюксел, където основните европейски институции още не могат да се опомнят, предаде БТА.

Вчера се разбра, че има всички изгледи Лисабонският договор да не влезе в сила от началото на другата година, каквато бе обявената и упорито преследвана тук цел.

Всъщност председателят на Европейския парламент не казва нищо ново. На практика той само припомня становището, наложило се постепенно в Европейския съюз след приемането на България и Румъния в началото на 2007 г.

Включването на двете балкански страни в съюза имаше доста противници. Заради тяхната съпротива и заради започналите вътрешни дебати докъде могат да стигнат границите на разширяващия се Европейски съюз, бе взето двупосочно решение.

Първата посока в него бе, че в бъдеще могат да бъдат приети само страни от Западните Балкани и евентуално Турция. Втората част от решението бе, че разширяване може да има само, след като Европейският съюз реши вътрешните си институционални проблеми.

Точно решаването на тези проблеми бе основната цел на отхвърления от Ирландия Лисабонски договор. С други думи, сега Европейският съюз формално е изправен пред същите неуредици, които пречат на функционирането му, както бе преди приемането на България и Румъния.

Политиката на “мека сила и натиск” на Европейския съюз, както и събитията във и около Косово, накараха съюзът да говори непрекъснато за “европейската перспектива” /членство/ за страните от Западните Балкани.

Ускорено бе подписването с редица от тях на Споразумения за стабилизиране и асоцииране, смятани за преддверие към бъдещо членство. Поредното – с Босна и Херцеговина, може би ще бъде подписано след три дни.

Окуражени от тези аванси, други страни от Западните Балкани, като Македония и Сърбия, разгласиха “насрещни планове” за още по-бързо задълбочаване на отношенията с Европейския съюз.

Македония настоятелно иска да получи статут на кандидатка за членство до края на тази година, а Сърбия обяви амбицията да стане член на съюза през 2012 г. Паралелно с това предприсъединителните преговори на Хърватия с Европейския съюз вървят много добре, а въпреки резервите на някои страни от съюза Турция отвори преди дни две нови глави във водените от нея подобни преговори.

Пред перспективата за провал на Лисабонския договор, което би означавало връщане в изходна точка и съществуване на една изключително тромава организация, в която постигане на общи решения е равносилно на подвиг, трудно може да се гадае какви посоки ще вземе разширяването на Европейския съюз.

Но е възможно да се окажат прави онези в европейските институции, които настояваха да не се дават големи обещания за членство. Защото един ден тези обещания трябва да се изпълняват. В противен случай под удар ще бъде поставено доверието в Европейския съюз, което е недопустимо.